(Womans face in grayscale / Ophelia - Head Study, 1852 by

(Womans face in grayscale / Ophelia - Head Study, 1852 by John Everett Millais Millais)

Езикът на тялото 

Някъде вътре във вас е скрита способността да достигате до такова положение на съзнанието, в което вие сте в идеално здраве и в напълно равновесие на всички равнища. Всъщност, това е най-естественото нещо за вас. Когато сте в такова положение на съзнанието, вие реагирате на житейските условия с оптимална успеваемост, поддържате връзка с вътрешния си глас - интуицията - и се вслушвате в него. И сте здрави.

Интуицията ви приказва на доста елементарен език: чувствате се или добре, или зле. Като че ли всички са съгласни, че когато човек слуша интуицията си, тя го води към триумф. Следователно, тя постоянно му споделя да прави това, което провокира прелестно вътрешно чувство, и да заобикаля неприятните неща.

Ако приемете концепцията, че имате предопределение в живота, следва да се съгласите също по този начин, че то би трябвало да е нещо, което ви наподобява вярно. Иначе няма да бъдете стимулирани да се заемете с него.

Вие сте тук, с цел да бъдете щастливи, тъй че правете това, което ви радва, и избягвайте всичко, от което се чувствате нещастни. Ако се ръководите от това предписание на най-дълбоки равнища, то ще бъде годно на всички нива. Следователно, вътрешният глас ви споделя, че би трябвало да вършите това, което в действителност желаете и което ви харесва, и да не се захващате с нещо, което не желаете или към което изпитвате някаква опозиция. Съветва ви да слушате своята съвест.

Когато не се вслушвате във вътрешния си глас, вие се чувствате напрегнати и нещастни. Ако продължавате да вършиме това, което не ви харесва, ще усещате все по- огромна прочувствена опозиция и събитията няма да се развиват по този начин, както ви се желае. Когато нежеланието стане задоволително мощно, може би ще си кажете: „ Трябваше да се вслушам във вътрешния си глас, който ми споделяше да не действам по този начин. “ Това значи, че въпреки всичко сте го чули. Иначе нямаше да си казвате: „ Трябваше да го послушам. “

Когато се заемете с това, което в действителност е трябвало да извършите, напрежението ще отслабне, вие ще се почувствате по-добре и ще се върнете към положението на естетика със себе си и с външните условия. И назад, в случай че продължите да вървите в посоката, която не ви харесва, ще изпитвате все по-голямо и по-голяма опозиция и напрежение, до момента в който то не се прояви на физическо равнище - тогава ще развиете избрани признаци или ще притегляте такива събития, които ги провокират. По този метод те ще се проявят като болест, трагичен случай, рухване, прищипване на нерв и така нататък

В нашата лечебна система е доста значимо да разгледаме признака или следствието. От метафизична позиция споделяме, че задачата на първичното желание е крайният резултат. Събитието се случва таман поради него.

Няма нещастни случаи, няма случайности. Ако всичко стартира от съзнанието, затова това, което се е случило на физическо равнище, е резултат от процесите в мозъка. Ако в следствие от събитието се появил някакъв признак, неговата цел е била да сътвори тъкмо този признак, тъй като е било значимо да приемете посланието от Висшия си Аз, че не сте го послушали на интуитивно или прочувствено равнище.

Симптомите ви приказват на вашия език и ви споделят какво си причинявате. Те ви внушават концепцията, че вие напълно и изцяло създавате своята действителност. Ако опишете признака в този подтекст, метафоричното му значение става явно.

Така да вземем за пример, вместо да твърдите, че имате проблеми със зрението, по-добре кажете: „ Опитвам се да не виждам нещо “ или „ Избягвам да се вглеждам в нещо. “ Вместо да заявите, че сте зле със слуха, кажете: „ Не желая да слушам нещо “ или „ Не желаех да чувам “ - и така нататък

Следователно тялото ви споделя: „ Ето какво си причиняваш посредством метода на живот, който си избирал до момента, посредством това, което става в съзнанието ти. “ В резултат вие можете да изберете да продължите по същия път или да измененията нещата. Тук не приказваме за вярно и неправилно, а по-скоро за причина и разследване. Не става въпрос за виновност, а за вдишване на отговорност. Един метод на живот основава признак. Друг го отстранява. Вие решавате по какъв начин да живеете.

Когато разберете посланието, което тялото ви изпраща, и извършите нужните промени в съзнанието и в метода си на живот, с цел да се откажете от това, което ви изважда от равновесие и не е положително за вас, ще си върнете хармонията на всички равнища. Симптомът, чиято единствена роля е да ви съобщи посланието, няма друга причина да съществува, по тази причина може да бъде отхвърлен - зависи от вашата сензитивност и система от убеждения, т.е. от степента, в която си позволявате да повярвате, че това е допустимо.

Всичко това би трябвало да бъде проучено в подтекста на случилото се в живота ви сега, когато се е появил признакът, защото той е бил вашата реакция на събитията, които са го основали.

Най-важното е да осъзнаем, че всичко може да бъде излекувано. Въпросът не е дали това е допустимо, а по какъв начин да го създадем.

Е, просто го направете.

Когато научите езика на тялото си, ще можете да чувате сигналите все по-рано и по-рано, до момента в който не започнете да живеете в цялостна естетика с вътрешната си същина, с Висшия си Аз. И тогава евентуално няма да имате никаква потребност от лекуване, тъй като ще изчезне нуждата да получавате посланията под формата на признаци. Ще можете да функционирате от ден на ден от своя център, да чувате вътрешния си глас и да вършиме това, което е положително за вас. И ще бъдете доста по-здрави. И по-щастливи.

От: „ Всичко може да бъде излекувано “, Мартин Брофман, зд. „ Аратрон “, 2013 г. 
Картина: Womans face in grayscale / Ophelia - Head Study, 1852 by John Everett Millais Millais; unsplash